Как се появява тестването върху хора
Лекарите дават обещание, посредством Хипократовата клетва, да не пострадване пациентите си, тъй че умишленото излагане на хора на смъртоносна болест наподобява малко в несъгласие със самата цел на медицината. Но с тестовете върху хора лекарите правят тъкмо това. При тях медицинските експерти целеустремено излагат пациентите на болести, с цел да могат да учат признаците и реакцията на имунната им система. Такива тестове също могат да оказват помощ на лекарите да открият какви ваксини ще работят за предотвратяването на съответна болест. Исторически в такива опити здравето на обособените пациенти, нормално непринудено, само че от време на време не, постоянно е жертвано за медицински знания и бъдещи лекувания.
Краят на пандемията от Covid-19 може да не пристигна просто от имунизациите на Pfizer и Moderna. За да се овладее изцяло разпространяването на заболяването, може да са нужни доста лекувания и ваксини, с цел да се имунизират милиардите хора. А някои специалисти споделят, че най-бързия метод за тестване на имунизациите е посредством изпитването им върху хора.
Тестовете с хора са толкоз остарели, колкото самата инокулация (вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми). През 1796 година британският хирург Едуард Дженър тества първата в света ваксина, като излага 8-годишния наследник на градинаря си на кравешка шарка и по-късно на едра шарка. Оттогава сходни проби се употребяват за проучване на десетки болести от холера до рак, само че ранните изследвания постоянно непосредствено вредят на участниците, не всеки път с тяхно познание.
Днес тестванията се подлагат на деликатен разбор от специалисти, преди да стартират. Ключово етично условие е доброволците да дават осведомено единодушие, с което да потвърдят, че схващат рисковете от присъединението им към изследването. Първият развой на осведомено единодушие е въведен повече от век след проучването на Дженър.
През 1898 година, до момента в който Съединени американски щати водят война с Испания в Куба, жълтата тресчица – която може да аргументи увреждане на черния дроб, гадене, висока температура и кървене – убива 13 пъти повече бойци, в сравнение с военни дейности. Така през 1900 година американската войска основава комисия, водена от патолога Уолтър Рийд (на основната снимка), с цел да разбере по какъв начин се популяризира жълтата тресчица и по какъв начин да се спре. Тъй като наподобява, че единствено хората се разболяват от заболяването, Рийд и трима сътрудници от комисията правят проби с хора, с цел да ревизират водеща доктрина за предаването на жълта тресчица: ухапвания от комари.
Рийд осъзнава, че в случай че е прав, тогава самото изследване би било необикновено рисковано. Необходимостта от излагане на доброволци на смъртоносната болест би трябвало да бъде претеглена с отговорността да се пазят доброволците в сигурност.
„ Генералът, основал комисията, сподели на Уолтър Рийд… че би трябвало да бъде безусловно сигурен, че няма да бъде породена щета на доброволците “, споделя Енрике Чавес-Карбало, историк на медицината от университета в Канзас. „ Той много държи на това. “
За да балансира заповедта на своя шеф с присъщия риск от изследването, комисията излиза с ново решение: първият контракт за осведомено единодушие. Комисията сътвори документ, който доброволците да подпишат, заявявайки, че схващат рисковете от изследването. Формата обаче допуска, че въздържането от изследването също е рисковано. В контракта се показва:
По време на опита учените първо разрешават на комарите да ухапят пациенти с жълта тресчица, тъй че насекомите да прихванат заболяването. След това те пускат същите комари на здрави доброволци, с цел да видят дали ще се заразят. Когато доброволците се разболяват, Рийд взима кръвни проби за микроба, който е предизвикал болестта.
На тези с жълта тресчица е постановен цялостен режим на легло и недояждане, като се изключи „ няколко глътки шампанско “ и някои медикаменти за болежка, споделя Чавес-Карбало. Доброволците получават и солидно възнаграждение от 100 $ в злато за захапване от комар и още 100 $, в случай че се разболеят.
Въпреки че Рийд обмисля да завърши изследването след гибелта на своя сътрудник, вместо това комисията кръщава санитарна станция Лагер Лазер в негова чест. И към 1901 година Рийд и комисията демонстрират посредством своите опити, че насекомите фактически придвижват жълта тресчица. Инокулацията на повече доброволци с филтрирани кръвни проби на пациенти с жълта тресчица демонстрира, че вирусът предизвиква заболяването – трансформирайки жълтата тресчица в първия човешки вирус, който учените откриват.
Клара Маас
С открития провинен за причиняване на заболяването Рийд се връща в университета Джордж Вашингтон (тогава Колумбийският университет), с цел да преподава, а други учени стартират да търсят ваксина против жълта тресчица. Американският армейски доктор Уилям Горгас и роденият в Куба доктор Хуан Гуитерас основават станция за инокулация за нов кръг от проби върху хора в Хавана. Те се надяват да открият по какъв начин да провокират леки случаи на жълта тресчица с ухапвания от комари, с цел да дадат на хората имунитет. Повече от 20 доброволци се записват за първите пробни инокулации през 1901 година, в това число единствената жена, взела участие в проучването – военна здравна сестра на име Клара Маас.
Маас е ухапана пет пъти, без да развие жълта тресчица, и получава 100 $, които изпраща вкъщи при майка си и деветте си братя и сестри в Ню Джърси – голяма сума спрямо месечното й възнаграждение от 30 $.
Шестото й захапване обаче се оказва съдбовно. Тя и още двама доброволци са инфектирани с изключително нечовечен вариант на вируса – лекарите не знаят по какъв начин да провокират единствено леки случаи – и тримата умират през август 1901 година
„ Някои от заглавията във вестниците бяха от рода на „ Сестра умира за 100 $ “, споделя Чавес-Карбало. „ Хората резонираха с факта, че тя беше млада здравна сестра, която се пробва с всички сили да помогне на фамилията си. “
